6 признака, че сте идеалната баба

Отношенията с баба са една особена и често не лека част от родителските отношения. Защото тя присъства в живота на почти всяко младо семейство.

А има ли идеална баба?
Ето как би трябвало в общи линии да изглежда портретът ѝ.

1. Тя не затваря очи, когато чуе какво име сте избрали за бебето
На времето, когато е кръщавала своите деца, тя е имала шанс да избира. Това време обаче е минало.

Защо тогава много баби са на път да припаднат, когато чуят какво име вие сте избрали за бъдещото дете? И почват да настояват за собствения си вариант: „Ама не е ли да е по-добре да го кръстите ...“

2. Тя помни добре – това не е нейното дете
Често внуците събуждат желание бабата да поправи грешките, които е допускала при възпитание на собствените си деца. И ето, най-накрая тя има шанс да бъде внимателна, всеотдайна и грижлива. „А тези млади, безотговорни родители правят всичко, което не трябва.“

И се сипят куп напътствия: "Не го къпете толкова често, колкото трябва, не го кърмите достатъчно продължително... Как ще водите толкова малко бебе на море?Оставете го на мен, а вие – заминавайте!“
Стоп. Родителите имат дете и те най-добре знаят какво е добре за него. А, ако не знаят, нека попитат и да поискат съвет.

3. Тя може да сложи граници и да каже „не“
Класика в жанра: в началото бабата е готова денонощно да стои при детето, да му готви полезни храни, да го води по 3 пъти на разходка, а след това се оплаква на опашката в магазина, пред блока и на приятелки, че внучето ѝ виси на шията и, че го влачи на собствен гръб.

Защо е това страдание?
Бабата не е длъжна да стои 7 дни в седмицата с внучето. Тя също има свой живот и задължения. И е по-добре от раз за каже: „Деца, аз съм готова да взема внучето да спи при мен всяка втора събота в месеца. Или: аз мога да го разхождам с количката 3 пъти в седмицата от 9 до 12 часа сутрин.“
И никакви скандали, никакво чувство за вина и обида. Всички ще са доволни.

4. Не се явява у вас без предупреждение

Работата около бебето е много. И ето баба (водена от искрено желание да помогне) се явява на прага рано сутрин – нали децата имат нужда от помощ!  И остава и до късно вечерта.
А е много по-приемливо, преди това да звънне един телефон и да попита младите дали точно в този момент имат нужда от нейната помощ. Защото те може да са си поканили гости, да планират излизане или просто да се насладят на една интимна вечеря.

Защо с появата на бебето, тези правила някак отиват с кьошето, къщата става като приемно болнично отделение, в което опитната медсестра (бабата) играе важна роля. И ролята се поема доброволно от всеотдайната баба, която може всеки момент да се яви на прага.

5. Тя не се опитва с всички средства да спечели любовта на хлапето

Като например да му дава бонбони и шоколад, които родителите категорично са забранили, или да му дава салам, който също е сред нежеланите от мама и татко храни.
В последните 40 години методите за отглеждане и възпитане на децата коренно се промениха.
Например, никоя съвременна майка няма да остави бебето да се дере от плач. Ще го гушне и ще го успокои, без да се притеснява, че с това ще го разглези.

Захранването и включването на нови храни, също става по различна схема. Майките може да дават пюре, което са направили в блендера, но може и да му предложат сварени парченца зеленчук, направо от своята чиния. Който каквото предпочита и както му е по-удобно.

Майките вече не обличат хлапето с най-новите дрехи, когато го извеждат на разходка. Така си спестяват крещенето по него по цял ден да не играе, защото ще се изцапа.
Детето знае също така, че не е длъжно да си дава играчките, още по-малко доброволно да си подава бузата на съседката, която иска  да го целуне.
Ако бабата иска да обсъди това с родителите – прекрасно.
Ако не – нека и тя да не му крещи, че си е изцапал новия панталон или новите обувки.

6. Тя има здрави отношения със своите пораснали деца

В социалните мрежи ще прочетете много коментари от сорта на : „Вие товарите бабите с толкова много отговорности, имате толкова изисквания. По-добре им кажете благодаря, за това, че ви помагат с децата!“
Какво значи „Благодаря, че помагаш?“ Нека веднага да се върнем към точка 3. И второ – ако общуването с внуците не носи радост, защо да го правят.
Бабите са различни.
Някои не искат и един час да отделят за внуците си, но с радост им правят подаръци и с готовност плащат частните уроци по английски или по рисуване. И това е напълно нормално.
Други искат да прекарат с тях събота и неделя, да ги нахранят на обяд, да поседят заедно пред телевизора, а след това да се заемат с обичайните си занимания. И така става.
Много съвременни родители са отгледани от бабите си още от пелени, оставяни са при баба и дядо на село, в друг град е то за цялата ваканция. Вероятно затова някак всички приемат, че бабата с особена радост поема грижата за внуците си.

В действителност това невинаги е така. И всеки трябва да се постарае да го приеме.
Бабата не е гледачка, на която не се налага да плащаме, а човек, който има свой живот, интереси и занимания. И ако тя успее деликатно да обясни това на своите деца, ще е прекрасно.

Източник: ezhikezhik.ru, адаптация Мона Василева